Лидерът на ЦСКА: Ще се бием до последната минута за Европа

Бруно Жордао ще бъде сред основните фигури, на които ЦСКА ще разчита във финала за Купата на България срещу Локомотив Пловдив в сряда. Благодарение на лидерските си качества португалецът заслужи капитанската лента в отбора на Христо Янев.

Само преди три дни „армейците" загубиха дербито срещу Левски с 0:2 и усложниха сериозно ситуацията си в първенството. Така финалът за Купата се превръща в мач на сезона за ЦСКА – двубой „всичко или нищо". Евентуално поражение може да остави клуба за трета поредна година извън европейските турнири.

- Бруно, загубихте последното дерби с Левски. Публиката на ЦСКА трудно би простила още една година без трофей и без участие в Европа. Усеща ли се напрежение с наближаването на финала за Купата на България срещу Локомотив Пловдив?

- Не бих казал напрежение. По-скоро е вълнение. Това са мачове, в които всеки професионален футболист иска да бъде въвлечен. Подобно усещане за нас е привилегия. Ще се раздадем максимално. Нашата задача е да върнем славните дни обратно в клуба. А това означава да спечелим финала и да играем в Европа през следващия сезон.

- Без да давате обещания – какво бихте искали да кажете на привържениците в навечерието на един от най-важните мачове за сезона?

- Привържениците на ЦСКА заслужават да ги зарадваме в края на сезона. Те са нашият допълнителен играч. Усещаме тяхната подкрепа, тяхната страст – от първата до последната минута във всеки един мач. Това, което правят на трибуните, ни зарежда много. И искам да ги уверя, че вътре, на терена, ние ще се бием до последната минута, за да спечелим мача. Искаме да им дадем възможност следващия сезон да ни подкрепят в Европа. Това е най-важното на този етап.

- Започнахте сезона трудно под ръководството на Душан Керкез. Какво според вас е обяснението за слабия старт?

- Много футболисти пристигнаха от различни точки на света и имаха нужда от адаптация. Всичко това, в комбинация с нов треньор и нов метод на работа, изисква време. Когато обаче си в голям клуб като ЦСКА, най-важното са резултатите, а те към онзи момент липсваха.

- Вие лично имахте ли проблем с адаптацията?

- Честно казано, не съм имал никакви проблеми. Времето в България до голяма степен се доближава до това в Португалия. От първия ден всеки един човек в клуба се отнася страхотно с мен. Много ми помогна и фактът, че когато пристигнах в отбора, имаше бразилци и испанци – хора, с които имаме общ език. Тук сме като семейство. Българските футболисти, както и служителите в клуба, говорят добър английски и лесно комуникирам с тях. Всеки се старае да бъде полезен. Още в самото начало ми помогнаха да си намеря жилище. Всички са прекрасни и се разбираме отлично.

- Какво се промени с идването на Христо Янев? Кои според вас са най-силните му качества като треньор?

- С времето всички играчи, които дойдохме през лятото, се опознахме и започнахме да изграждаме добри взаимоотношения, а това ни помогна страшно много. С работата всеки ден започнахме да се познаваме все по-добре – кой иска топката в крака, кой слиза по-дълбоко, за да я получи, кои са хората, които търсят празните пространства... Това са наглед малки детайли, но във футбола са много важни. Говорейки за Христо Янев – той иска от нас да бъдем перфектни. Това, което аз бих отличил в него, е страстта, с която работи. Той иска от нас да се подобряваме във всяка една тренировка. Работата с него е много лесна.

- За ЦСКА най-големият мач винаги е срещу Левски. Вече имате няколко участия във Вечното дерби. Как изглежда този двубой през погледа на един чужденец и по-специален ли е вече и за вас?

- Когато играя в тези мачове, аз се чувствам като фен. Все едно животът ми е заложен и се раздавам максимално. Когато стъпиш на терена и видиш тази „червена" стена в сектора с привържениците, начина, по който те не спират да пеят и да ни подкрепят, няма как това да не те зареди и да не дадеш най-доброто от себе си.

- С какво според вас впечатлихте Христо Янев, за да ви даде капитанската лента? Спомняте ли си какво ви каза, когато за първи път научихте, че ще бъдете капитан?

- За пръв път носих лентата в една контрола по време на зимната ни подготовка в Турция. Ако трябва да бъда честен, нямаше сериозен разговор между мен и треньора. Бяхме в съблекалнята и видях, че срещу името ми пише „капитан". Причината за това негово решение предполагам, че са моите лидерски качества. По време на мачовете не спирам да говоря с момчетата, да ги съветвам и да им помагам с каквото мога. Вероятно понякога малко им досаждам, защото говоря твърде много, но както на терена, така и извън него се уважавам с всички.

- Още на 18 години напускате Португалия и преминавате в Лацио. Там обаче преживявате труден период. Какво си спомняте от онези години?

- Аз съм човек, който се стреми да търси положителното във всяка една ситуация, във всеки един период, бил той и труден. Тези две години в Лацио не бяха никак лесни за мен. Въпреки това аз се наслаждавах на всяка една тренировка. Там научих много. Имах привилегията да работя със страхотни имена – Лукас Лейва, Чиро Имобиле, Сергей Милинкович-Савич, Луис Алберто, Филипе Андерсон. Разбира се, исках да играя повече, но всяка една тренировка с футболисти от подобна класа съм убеден, че ме е направила по-добър.

- След това идва период в Уулвърхемптън. Там се засичате с Диого Жота. Какво бихте разказали за него? Бяхте ли близки?

- Прекарвахме доста време заедно. Той беше страхотен футболист и още по-добър човек. Винаги готов да помогне. Обичаше да се шегува, обичаше да се смее. Липсва ми много. Бях в Полша, когато разбрах, че е загинал. Влязох в съблекалнята и прочетох новината на телефона си.

- Следват няколко преотстъпвания, преди да стигнете до Полша, а след това и до ЦСКА. Как се стигна до трансфера ви в България? Притеснявахте ли се, че идвате в „заспал" гранд, който дълго време е без титла и две поредни години извън Европа? Мислихте ли дълго преди да приемете офертата?

- Двата клуба дълго време са водили разговори, а аз разбрах четири дни преди да се осъществи сделката. Не съм се колебал и за момент. Исках да дойда и се радвам, че двата клуба успяха да се разберат.

- С кои футболисти от отбора сте най-близък? Харесва ли ви София? Имате ли любими места в града и успявате ли да излизате често?

- На първо място са латиноамериканците. Прекарваме много време заедно. Иначе с всички момчета в съблекалнята съм близък, те са страхотни и се разбираме много добре. Колкото до София – много ми харесва. Особено когато времето е слънчево. В свободното си време не излизам много, но когато имаме повече свободно време, ми харесва да се разхождам из града с моето семейство.

- Вероятно отново мечтаете да играете в клуб от ранга на Лацио. Това ли е голямата ви цел след ЦСКА? През зимата се появиха информации, че сте отказали добра оферта. Можете ли да кажете дали виждате бъдещето си на „Армията" и след следващия сезон?

- Имам тригодишен договор с ЦСКА и това е клубът, за който мисля в момента. Всичко тук е страхотно. Като футболист, който е играл на подобно ниво, бих искал да опитам отново, а дали ще се получи – кой знае.

- Значи има шанс да играете и на новия стадион, който всички, свързани с ЦСКА, очакват с огромно нетърпение?

- Да!

- Предстои Световно първенство. Ясно е, че ще стискате палци за Португалия. Освен тях кои според вас са другите фаворити за титлата?

- Испания и Франция играят страхотен футбол. Разбира се, Бразилия винаги е в сметките като петкратен световен шампион. Но ако трябва да кажа кои отбори ме впечатляват най-много в момента, това са Испания и Франция.

- Кристиано Роналдо повече ще помогне или повече ще пречи на Португалия?

- Кристиано Роналдо е човек, с когото трябва да започва съставът. Самото му присъствие в отбора всява страх и респект в съперниците на Португалия. Той е човек, който в рамките на две минути, само с една ситуация, може да реши всеки един двубой. Така че той трябва да бъде там!

Костадин Джорджев, БГНЕС