На 5 януари (б.р. – в сряда) Ули Хьонес навърши 70 години. Легендарният футболист на Байерн и Бундестима, а впоследствие най-успешен ръководител на баварците отложи голямото парти за лятото заради COVID-19. Пред „Кикер” той говори не само за любимия си клуб, който смята за уникален, но и за разрушените структури във футбола и некомпетентния Германски футболен съюз (ГФС).

Хьонес, как се чувствате на 70?
– Проблемът на тази възраст е, че ударите отдясно и отляво вече се усещат. Нещо вече се е променило. След това има и тази пандемия. На сегашната ми възраст всъщност трябва да живеем спокойно, но не можем.

А като пенсионер?
– Моето не е точно пенсиониране. Все още съм там, в Байерн. Никога няма да е различно.

Как ви се вижда днешният Байерн?
– Когато гледам повечето големи клубове в момента, с изключение на тези, спонсорирани от араби, то Байерн е уникален в световен мащаб. Не само в спортно отношение, но и икономически.

А какво мислите за футбола в Германия?
– Едно нещо трябва да е ясно: следващите три години ще бъдат брутални, защото всички структури са разбити в школите, при аматьорите и в малките клубове. Защото Футболният съюз е некомпетентен и клубовете трябва да правят всичко сами. Не очаквам нищо от ГФС. Стотици хиляди членове напуснаха, доброволците стават все по-малко. Това са проблемите, ГФС няма идея как да процедира. До март, когато ще има избор на президент, така или иначе нищо няма да се случи, а след това ще е загубена още една четвърт от годината.

свързани статии

Бихте ли поели ангажимент към ГФС, примерно като съветник?
– Не, не, всеки път бих се разстройвал толкова, че ще получа инфаркт. Те не искат силни съветници с различни мнения. Аз обаче винаги съм държал да имам такива хора около мен.

Какво се промени от 60-ия ви рожден ден?
– Винаги моята цел е била да бъда успешен по време на активното си време с бизнеса и с Байерн. Моделът на прехода в клуба беше както в компанията с моя син Флориан. Усещането, че ще имам пряк наследник в лицето на Херберт Хайнер, с когото Байерн ще бъде в добри ръце, ме накара да спра. Освен това нямаше смисъл да чакам още три години. Не исках да остана твърде дълго, докато не ми кажат, че най-накрая трябва да си тръгна. Получи се чудесно със сина ми Флориан, който върши изключителна работа в компанията. Трябва да бъде така и в Байерн и засега изглежда, че работи доста добре.

Преди 10 години обещахте да свалите 10 кг…
– Тях ги няма, но все още не са достатъчни. Важното е обаче да се чувствам добре. Когато не можеш да се изкачиш на планина, без да дишаш трудно, тогава трябва да внимаваш.

Помирихте ли се с Паул Брайтнер и Вили Лемке?
– Когато вече не сте постоянно заети с ежедневни дела, започвате да мислите и след това осъзнавате, че животът е по-приятен, когато имате по-малко врагове. Всичко е наред с Паул. Ако има за какво, си говорим по телефона. Той никога няма да забрави поведението си, след като претърпях самолетната катастрофа (б.р. – на 17 февруари 1982 г.).

Как се получи преходът от активна дейност към по-спокоен етап?
– Мисля, че се справих добре. Но има голям недостатък и това е тази пандемия. Не сме били на почивка от две години, не сме ходили в къщата ни в Ленцерхайде да карам ски. Това е ограничение, което не беше планирано. Но всеки трябва да живее с това. Бих искал да опитам отново да карам ски на перфектен склон. Но два дни каране означават седмица с подути колене…

Промени ли се отношението ви към дрескода?
– Рядко нося сако, само в специални случаи. Почти никога не слагам вратовръзка. Предпочитам просто да нося риза и ленени панталони.

свързани статии

Коронавирусът няма намерени да отстъпва, а в Англия са притеснени от бума на новия щам Омикрон?
– Защо заболеваемостта там е толкова висока? Всеки стадион е пълен, включително кръчмите, всички са без маски. Освен това сериозният проблем на англичаните е, че имат най-големият шарлатанин за министър-председател. Той самият имаше коронавирус, но явно нищо не е научил. Ако сложиш Борис Джонсън, Жаир Болсонаро и Доналд Тръмп в един чувал и започнеш да го удряш, винаги ще уцелиш точния човек.

Преди 10 години казахте, че в Байерн трябва да има напрежение, за да не се превърне в скучен клуб, държите ли на думите си?
– Разбира се. Мисля, че Юлиан Нагелсман се справя много добре в това отношение.

Дългогодишният изпълнителен директор Карл-Хайнц Румениге също се оттегли, а с него невинаги бяхте на едно мнение?
– Като играч, вицепрезидент и председател на борда той има значителен принос към историята и успехите на Байерн. Особено когато бях в затвора, той управлява клуба много добре. Румениге е може би най-добрият футболен функционер в Европа и създаде невероятна репутация на Байерн. Неговият авторитет сред лидерите на големите клубове е безспорен.

Още ли играете с овча глава на хижата заедно с Йеремис, Салихамиджич, Швабъл, брат ви Дитер и сина ви Флориан?
– За съжаление това вече не се случва, коронавирусът развали всичко. Играхме на открито през лятото, но не е същото, а в хижата на затворено пространство е твърде опасно.

Липсва ли ви медийното внимание?
– Имам по-малко публика и се чувствам много комфортно с нея. Хубавото е, че мога сам да контролирам изявите и присъствието си в публичното пространство. Би било лошо, ако хората кажат, че Хьонес е скучен и вече не се интересуваме от него. Притеснението ми беше свързано с факта, че реално изчезвам от светлината на прожекторите. Но това изобщо не е така. Моите лекции са толкова популярни, както преди, и всяка година носят няколкостотин хиляди евро, които дарявам. Ако нямаше интерес, щях да имам критерий, който да ме накара да се замисля. Засега това ме задоволява.

Как приемате сегашната си възраст?
– Не мога да скрия, че предпочитам да съм на 60, отколкото на 70. Но това няма как да се промени. И на 70 можеш да живееш прекрасно, ако си здрав.

Карлхайнц ВАЙЛД, „Кикер”, превод на в-к "Тема спорт"