Ако Пеле е Хъмфри Богарт, а Ринус Микелс – Мартин Скорсезе, тогава Марио Загало е футболният Клинт Ийстууд – истински виртуоз както в изпълнението, така и в режисурата. Крилото не беше ритал топка за Бразилия един месец преди началото на световното първенство в Швеция през 1958-а. Но някак си накара Висенте Феола да се отрече от вековния бразилски сценарий. Загало започна всеки един мач, а 4 години по-късно помогна на Селесао да спечели втора поредна световна купа. След това като селекционер донесе ново злато на страната си в Мексико през 1970-а. А през 1994-а като проницателен помощник на Карлос Алберто Парейра спечели за рекорден четвърти път световната титла. Половин век след страхотния успех на мондиала в Мексико, 88-годишният джентълмен разговаря с официалния сайт на ФИФА.

свързани статии

Г-н Загало, вие стартирахте като №10 в страна, обгърната с невероятни десетки. Защо променихте след това позицията си? Може би, за да имате по-голям шанс да играете на световно първенство като крило?

- Нещо подобно. Винаги съм мечтал да играя за Селесао на някой мондиал. Бях на „Маракана“ през 1950-а като войник, работещ по сигурността на мача Бразилия – Уругвай. Иначе започнах като десетка в Америка ФК (б.р. – отбор в Бразилия). Когато се преместих във Фламенго, започнах да обмислям един ден да играя на световно първенство и реших да стана крило. Тогава започна кариерата ми.

Един месец преди световното първенство в Швеция през 1958-а нямахте нито един мач за Бразилия. Но вие не само отидохте на турнира, но се превърнахте в титуляр по лявото крило. Как се случи това?
- Ботафого играеше на „Маракана“, а нашият фитнес треньор Пауло Амарал ми каза, че треньорският щаб на националния отбор ще ме наблюдава. Това ме развълнува и направих супермач. Беше отправна точка за повиквателната ми за Мондиал 1958. Промяната на системата от 4-2-4 към 4-3-3 бе в моя полза. Феола направи тази рокада заради мен. Когато загубихме притежание, бях халф. Когато топката беше у нас, аз бях истинско ляво крило. Спечелих битката с Пепе, защото той винаги е играл само във формация 4-2-4. А аз имах двойна функция. Аз бях причината националният отбор да се откаже от бразилския стил и да заиграе 4-3-3. И спечелихме световната купа.

За малко да пропуснете турнира заради една контузия...
- Случи се на „Маракана“ при една тренировка. Беше футбол с две докосвания. Бях на едната врата, а Пеле на другата. Топката ме удари по един от пръстите ми и буквално го разкъса. Отидох в болница. Дори помолих лекаря на Бразилия да не ме пуска на световното първенство, но той знаеше, че имам голям шанс да бъда титуляр. Затова ми направи 13 (б.р. – късметлийският номер на Загало) шева и останах с отбора. Пропуснах три мача, но в последната контрола преди световното влязох като резерва и вкарах на Интер. Не знаех дали ще играя, ала на полета към Стокхолм Рикардо Серан (б.р. - голям журналист на O Globo) дойде и седна до мен. Каза ми: „Ще стартираш, говорих с Феола“.

Кои са най-милите ви спомени от Швеция 1958?
- Важен беше дебютът срещу Австрия. Победихме с 3:0, Нилтон Сантос вкара гол. Медиите твърдяха, че Феола му е заповядал да се върне в защита, но аз изкрещях: „Отиди Нилтон, ще те покрия“. Вече изпълнявах ролята си в 4-3-3. И, разбира се, финалът. Губехме с 0:1 от Швеция, но обърнахме. Вкарах четвъртия гол, а след това сложих топката на главата на Пеле за петия. Така имах роля в последните две попадения, които спечелиха на Бразилия първата световна купа.

Бяхте назначен за селекционер на селесао само 75 дни преди старта на Мондиал 1970 в Мексико. Какво ви мина през главата?
- Беше всичко, което исках. Случи се около четири часа следобед. Бях с Ботафого, а служителите на бразилската федерация се появиха на тренировката ни. Нашият физически треньор ми каза: „Отиди до тази кола. Ще бъдеш повикан да ръководиш Селесао“. Националният отбор вече беше на лагер. Заведоха ме у дома, грабнах малко дрехи и тръгнахме. Да водя Бразилия е моя мечта, няма какво да искам повече от живота.

Жерсон, Ривелиньо, Тостао, Жаирзиньо и Пеле бяха №10 в своите клубове. Как така решихте да промените някои от функциите им, за да може те да играят в един и същ отбор?
- Спечелих две световни купи като играч с 4-3-3. Когато поех селесао, в главата си знаех какво ще правя. Преместих Пиаца да играе като централен защитник, вкарвайки Клодоалдо в отбора и успявайки да изведа всички онези десетки на терена. Казваха, че е невъзможно за толкова кратко време нещата да се получат добре, но спечелихме световната титла.

Според мнозина Англия беше подобрена версия на отбора, спечелил световното първенство през 1966-а. Това ли беше най-трудният тест за Бразилия на Мондиал 1970?
- Беше наистина най-тежкият ни мач. Тостао обаче е на мнение, че най-трудният беше срещу Уругвай. Урусите поведоха с 1:0, а аз имах късмет. Защото тъкмо смятах да извадя Клодоалдо и той изравни. В онзи ден на почивката полудях. Казах им, че не трябва да правят нищо по-различно от това, което знаят. Но по някаква причина не се получаваше срещу Уругвай.

Кой беше най-добрият играч на Бразилия на това световно първенство?
- Ооо, това е наистина трудно. Жаирзиньо беше изключителен на този мондиал. Но няма как да пропуснем Пеле, Тостао, Ривелиньо, Клодоалдо. Жерсон беше най-добрият №10, най-добрият халф, когото съм виждал през живота си.

Кой отбор на Бразилия беше по-добър – този, в който играхте през 1958-а, или съставът от 1970-а, когато бяхте наставник?
- Не искам да ги сравнявам. И двата тима бяха невероятни. Смятам обаче, че през 1958-а отборът беше наистина добър, защото имахме сензационна защита, страхотна халфова линия, а в атака Гаринча, Пеле и Вава. А, да, имахме и Марио Загало на лявото крило (смее се).

Коя от четирите ви титли на световни първенства означава най-много за вас?
- Отговорът е много лесен – 1958-а като играч и 1970-а като селекционер. Имам участие на седем мондиала и четири финала. Последният беше през 1998-а, когато имаше проблем с Роналдо – най-добрият играч в света. Това беше страхотен отбор, не трябваше да губим от Франция.

 

Превод на "Тема спорт"