Егоистът Джокович не е никаква жертва

Новак Джокович е един от популярните спортисти в света и съвсем нормално е цяла седмица неговата ситуация на летището в Австралия да е основна тема. В новинарския поток всичко тече нормално, репортерите обективно и без емоции отразяват събитията около казуса. Но извън новинарските потоци, най-вече в родината на суперзвездата, и най-вече неговия баща родолюбец Сърджан се опитват да създадат началото на новата световна революция на онеправданите. Да изкараш като жертва един от най-богатите спортисти в света, който дължи всичко именно на свръх комерсиализацията в тениса е доста манипулативно.

И хората, които развяват сръбски знаменца явно са много лековерни. Ноле Джокович е идеалният продукт на най-комерсиалната част в професионалния спорт. И ролята на жертва, мъченик и нов Че Гевара въобще не му подхожда. Ама изобщо не му подхожда. Няма нищо социално, обществено и световно значимо в собствената роля на Джокович. Той е един свръх егоист като всеки достигнал топ ниво в спорта. Фикс идеята му е да остави името си като най-великият тенисист за всички времена и в този контекст е цялата драма с невлизането му в Австралия. В Мелбърн Джокович имаше огромен шанс да фиксира своята 21-а победа в турнири от Голям шлем. Но шансовете му да достигне тази немислима кота остават много добри, дори ако не участва на откритото на Австралия. В Париж и Лондон той също ще отиде като фаворит.

Отстрани изискванията на австралийските власти и конкретно тези на щата Виктория изглеждат като неуместни и прекалени. Но благодарение на тези изисквания Австралия направи истинско чудо в битката срещу вируса. Вероятно ако не бяха толкова педантични, нещата и при тях щяха да бъдат катастрофални. Австралия постигна феноменални резултати в желанието си да опази живота на всеки един 25 – те милиона свои граждани.

И изглежда напълно логично да не правят изключения дори за световния номер 1 в тениса. Когото винаги са приемали много радушно, включително и миналата година по това време, когато Ноле спечели 9-а си титла там. За разлика от Ню Йорк, Джокович винаги се е чувствал у дома си в Австралия. Както и в Лондон, което ми дава повод да припомня, че днешния сръбски национализъм нямаше да се вихри в пълна степен по площадите в Белград, ако през 2007 година Ноле бе станал гражданин на Обединеното кралство. А той бе на крачка от тази стъпка.

Буквално е налудничаво да се търси някакъв световен заговор срещу Джокович. Както му се иска на президента на Сърбия Вучич. Прекрасна ситуация в която лошите искат да навредят на добрата Сърбия и нейния голям герой Новак Джокович. Да, ама защо да го правят. Защото дадоха на Ноле да спечели 20 турнира и му поднесоха на тепсия над 250 милиона долара само от наградни фондове. Истината е, че „лошите“ са направили за Джокович стократно повече от такива като Вучич, който използва Джокович за смокинов лист на собственият си тоталитаризъм. Само ще спомена, че всеки осми сръбски гражданин членува в партията на Вучич. Долу горе така беше у нас с членовете на БКП към 1989 година.

В понеделник съдът в Мелбърн ще реши съдбата на Джокович. Вероятността той да бъде допуснат до територията на Австралия не е никак малка. Но дори и да не стане, това не означава, че Джокович е жертва. Просто законите са затова да бъдат спазвани от всички без изключения. Много е вероятно самият Джокович да  охлади страстите на своите фенове с изявление в този стил. Бащата и жената могат да си говорят каквото искат, но Новак Джокович се е доказал като изключително умен и адаптивен и едва ли ще обяви война на Австралия. Но пък си дава и сметка каква реклама е за него цялата тази ситуация. Величие се постига не само с победи, но и със създаване на фалшив ореол.

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"