Как "вълшебникът" Зико превърна могъщия Ливърпул в кръчмарски отбор

Тази вечер Ливърпул и Фламенго ще излъчат световния шампион в клубния футбол близо 40 години след сензационния мач, който си спретнаха с участието на легендата Зико.

През 1981 година мърсисайдци са кралете на Европа. Водени от Боб Пейсли, който има във визитката си общо шест титли на Англия и три европейски купи. 

"Ние изглеждахме като кръчмарски отбор", казва обаче Пейсли след мача с Фламенго през декември 1981 година. Мачът, завършил по невероятен начин - 3:0 за бразилците в Токио. Шок не само за Ливърпул, но и за целия свят.

Подготовката и настройката за мача е била коренно различна в двата лагера. "Ние гледахме на този мач като на приятелски и изобщо не очаквахме, че Фламенго ще играе толкова сериозно. Ние бяхме най-добрият европейски отбор. С разлика пред останалите", спомня си капитанът на Ливърпул тогава Фил Томпсън.

Бившият нападател Дейвид Джонсън разкрива интересна подробност: "Цялото пътуване беше пълен майтап. Все едно пътуваш в движещ се хотел. Пристигнахме и стояхме там 24 часа. Какво можеш да правиш толкова време освен да пиеш бира и да играеш карти".

И въпреки "балканската подготовка" Ливърпул пак беше тежък фаворит, защото бе спечелил три пъти КЕШ в предходните 5 сезона. Истинска машина за убиване на противника на терена. Сред асовете на отбора бяха Кени Далглиш, Рей Клемънс на вратата, Алън Хансен в отбрана...

А Фламенго изглеждаше като събран от плажовете отбор с 31-годишния треньор Пауло Сезар Карпеджани. Но в този състав беше 28-годишният Зико. Чудо на природата, вкарал 11 гола за триумфа на тима за Копа Либертадорес по-рано.

"Ние знаехме само едно нещо за Фламенго - Зико. Той имаше великолепна техника и изпълняваше брилянтни преки свободни удари. След мача срещу тях научих още неща за него", казва Томпсън.

Макар и на 31 години, треньорът Карпеджани гледа видео с мачове на Ливърпул като луд. И запознава играчите си с малкото слабости в играта на мърсисайдци. 

В началото на мача Зико забелязва, че Фил Томпсън е нещо като негова сянка и го следва навсякъде. Затова той решава да финтира съперника и казва на съотборника си Маркус Нунеш: "Ти отиди напред, а аз ще се дръпна зад теб. Томпсън е прекалено близо до мен. Търси свободните пространства".

12 минути след началото на мача Зико овладява топката в центъра и пуска магически пас за Нунеш, който открива резултата. На вратата тогава е младокът Брус Гробелар. Зико има заслуга и за втория гол на своите, защото затруднява максимално вратаря на Ливърпул при пряк свободен удар и Адилио прави успешна добавка.

В 41-ата минута унижението за Ливърпул става класическо... Вече видяно: Зико с нов вълшебен пас за Нунеш, който вкарва втория си гол в мача. Европейският хегемон изглежда толкова шокиран, че няма сили да отвърне на удара и да търси обрата след почивката.

"Бяхме мъртви - физически и психически. Никога досега не съм виждал играчите си в това състояние, без грам идея и агресия. Не мога да разбера какво се случи", казва Боб Пейсли.

Фил Томпсън като мъж на честта отдава заслуженото на суперзвездата на Фламенго: "Този Зико е просто невероятен. Той е играч-мечта. Зико е футболно чудовище".

Логично започват да сравняват Зико с Пеле, но той дава интересен отговор: "Няма причина да ме сравнявате с него. Пеле е най-великият. А аз... Аз съм просто Зико".

Вкаралият два гола Нунеш си признава: "Аз просто вкарах головете. Звездата е Зико. Той прави движенията, той изгражда головете. Аз само си подлагам обувката. Това е".

Минаха 38 години от онзи мач, но по-възрастните любители на играта още го помнят. И никога няма да забравят две неща - могъщият Ливърпул беше сразен, разпилян, унизен. За първи път в ерата на легендата Пейсли. Но простете им, дори на тях. Срещу тях беше чудовище с футболен мозък. Гениалният Зико...

Материал на Gol.bg