Ливърпул вече трябва да строи статуя на Клоп на "Анфийлд"

Стивън Джерард знае най-добре от всички какво ще означава за Ливърпул първа титла от 30 години насам. Това не е цел на "Анфилд", по-скоро е мания. Дълги години като капитан и талисман на мърсисайдци Стиви Джи носеше на раменете си целия този товар на историята.

Той на няколко пъти беше агонизиращо близо, но без резултат и легендарният халф остана без титла на Англия във визитката си. Сега чупещият рекорди състав на Юрген Клоп помита конкуренцията и сушата скоро ще свърши в този толкова странен сезон за целия световен футбол.

"Всички знаем, че този път е неизбежно. За мен ще е голямо облекчение да станем шампиони. Когато си фен от много години и когато си бил толкова близо като играч, знаеш, че това е трофеят, за който хората копнеят. Израснах, гледайки как всички успешни отбори на Ливърпул вдигат титли. За съжаление не успях да го направя и аз. Сега съм фен и винаги ще бъда такъв, до смъртта си. Когато вдигнат трофея, ще съм изключително щастлив. Нямам търпение, ще бъда най-гордият човек на света", признава Джерард.

Талисманът на червените изразява възхищението си от Юрген Клоп, който е основната причина за възхода на тима през последните няколко години: "Смятам, че той е най-добрият мениджър в света. Знам, че има и други много успешни. През последните две години и аз съм мениджър и осъзнавам колко трудна и предизвикателна е тази работа. Мога да изпитвам само уважение към Юрген. Той изведе клуба на друго ниво ниво."

Мърсисайдци бяха девети, когато Клоп пое юздите от Брендън Роджърс през октомври 2015-а. Сега съставът е абсолютна машина за победи и спечели 83 точки от възможни 90 във Висшата лига. През този сезон Ливърпул вече грабна два трофея - Суперкупата на Европа и Световното клубно първенство. Джерард е на мнение, че титла №19 в историята на клуба ще постави Клоп редом до най-великите мениджъри в Ливърпул. Бил Шенкли и Боб Пейсли са увековечени с бронзови статуи пред "Анфилд", а сър Кени Далглиш си има кръстена на него трибуна. Според Стиви Джи сега е ред на Клоп: "Познавам Юрген и той няма да иска да бъде слаган в тази категория.

Говорим за скромен и почтителен човек. Но като видиш мащаба на свършената от него работа, със сигурност заслужава да бъде споменаван в една графа с тези икони в мениджърството. Да не забравяме, че когато Юрген пое отбора, Ливърпул беше далеч от най-добрите в страната, не беше дори в Топ 4. Да дойдеш в такъв момент и да донесеш шестата европейска купа и после първа титла от 30 години... според мен човек като него трябва да бъде награден. Изглежда във футбола често чакаме хората да остареят, за да оценим напълно постиженията им. Но собствениците на Ливърпул няма да позволят това да се случи. Когато Юрген донесе титлата, те трябва вече да работят по изграждането на статуята му."

По-голям комплимент трудно може да бъде направен. Стиви Джи, който вкара 186 гола в 710 мача за тима, подчертава, че собствениците са осигурили стабилността, за да се развие Ливърпул толкова много при Клоп: "Когато семейство Муурс притежаваше клуба, беше фантастично. Очевидно, трябваше да предадат щафетата, защото смятаха, че вече нямат къде по-далеч да стигнат. После бяха проблемите при Джордж Джилет и Том Хикс, това беше негативен и емоционален период. В онези години понякога се притеснявах за клуба. Но мисля, че откакто FSG дойдоха, те се справят просто невероятно. Подкрепят мениджъра и от комерсиална гледна точка изведоха Ливърпул на следващо ниво."

Стивън Джерард стига и по-далеч в признанията си и разкрива, че мечтае да е футболист в този отбор на Ливърпул: "Вече гледам отвън. Завиждам на тези играчи. Иска ми се да бях на 30, а не на 40, за да мога и аз да бъда част от всичко това." Когато Стиви Джи говори за титла, няма как да не си спомним собствените му болезнени провали при опитите да достигне върха. Прочутото му подхлъзване срещу Челси през 2014-а не беше единственият случай, в който легендата трябваше да се задоволи с второто място в крайното подреждане. Случи се и при Жерар Улие през 2001/02 и Рафа Бенитес през 2008/09.

Дали когато Джордан Хендерсън и компания вдигнат купата, в главата му ще се върти мисълта "трябваше ли това да съм аз"?
"Не, не съм такъв човек. Бях близо в три случая. Станалото през 2014-а е подробно документирано и за него се говори повече, защото беше жестоко. Но това си остава за мен. Бях на финалите в Шампионската лига през 2018-а и 2019-а. Бях съсипан в Киев, когато Реал Мадрид ни победи, и се чувствах на върха на света година по-късно. Всъщност усещах, че все едно съм част от успеха срещу Тотнъм, макар да стоях на трибуните. Обичам клуба, той винаги ще има място в сърцето ми, независимо по какъв път ме поведе мениджърството", казва Джерард, цитиран от "Тема спорт".

Още една причина да е нетърпелив да види Ливърпул с титлата е настоящият капитан. Стиви Джи оказваше неизменна подкрепа на Джордан Хендерсън в началото на престоя му на "Анфилд". Днес наследникът води червените със собствен пример за отдаденост, непримиримост и подкрепа към околните, точно както правеше едно време Джерард: "Помня как пристигна като срамежливо младо момче от Съндърланд. Добре си поговорих с родителите му. Те се притесняваха, че синът им напуска родното гнездо и се мести в такъв голям град и толкова огромен клуб на ранна възраст. Нуждаеше се от помощ и подкрепа. Познавам Джордан по-добре от повечето хора и знам какво вложи, колко здраво се бори и какви жертви направи. Знам какво ще означава за него и семейството му да вдигне този трофей. Гордея се с него. Не съм се и съмнявал, заслужава всеки успех, който постигна. Питате ме кой искам да спечели наградата Играч на сезона? Веднага отговарям - Джордан Хендерсън. Той е човек, посветен на играта и пример за подражание на терена и извън него. Става въпрос за отношението към работата, за класата и постоянството и за лидерските му качества."

Свикнали сме да възприемаме Джерард като легенда на Ливърпул, но не бива да забравяме, че вече над две години той е мениджър на Рейнджърс. Периодът на изолация му е позволил да прекара време с близките си и да обърне повече внимание на четирите си деца. Сега отново е готов да работи здраво. Но и да празнува, защото триумфът на Ливърпул е въпрос на броени дни.