ЦСКА се върна. Засега в Европа. И, както се казва в рекламата – очаквайте скоро и в други градове на България. Всъщност ЦСКА винаги се връща. Това е по-сигурно от оня синджир, дето се върнал без козата. Вари ги, печи ги, на шиш ги върти, армейците имат неизпепеляващото свойство да се връщат. Един път ги чакаш, друг път изобщо нямаш никаква надежда, трети път само тайно се надяваш, четвърти път се молиш, пети път вече ги гледаш, но не ги виждаш, обаче в крайна сметка те се връщат.

Ключовата думи при тях е „винаги”. Вариант, при който да не се върнат, не съществува. Дали ще е в слънце или в пек, дали ще е лесно или трудно, ЦСКА винаги се връща. На това сега му се казва освен карма, също и прекрасно стечение на обстоятелствата.

Не е ясно колцина са тези фенове, които още от първия ден са дали безрезервна подкрепа към Гриша Ганчев, но червената половина на България би трябвало да е наясно, че той по гръб не пада. Безброй многото ситуации, в които не се е предавал и е излизал от какви ли не спортни, футболни, житейски и икономически и корпоративни битки, са достатъчна предпоставка, че той рано или късно щеше да върне ЦСКА на картата.

Упоритост и инат са ключови при него и въпреки че му се наложи да чете по свой адрес декларации от феновете на селска тема, в момента те са на негова страна. И не го питат дали ще си играйкаме.

Какво е инат ли? Ами това например е твърдото и безкомпромисно отбиване атаките на всякакви предложения, подхвърляния и дори ултиматуми от приятели, съветници, критици и обикновени (не)доброжелатели, които му слагаха всеки ден Стойчо Младенов като едва ли не единствената и неизбежна кандидатура за треньор на ЦСКА. Самият той също пускаше въдицата – ще се върна, ама като се сетят за мен.

Обаче Ганчев, макар и не в прав текст, даде да се разбере, че Стамен Белчев е неговият избор и това е положението. Да, наясно сме, че ЦСКА даде много пари за футболисти, някои бяха окей, други бяха откровен провал, но през цялата тази трансферна центрофуга се доказа, че това ръководство на клуба разбира от футболисти.

Но не същото може да се каже и за треньори. Там имаше подхлъзвания. И като казаха Стамен ще е, накрая си го докараха.

Залитаме доста в тази посока, защото случаят не е обикновен. Колкото и да е странно, това е сред най-куриозните и упорити битки на ЦСКА през последните години. Гриша Ганчев и в Ловеч не е бил толкова настървен в преследването на нечий подпис. А там минаха почти всички сериозни имена в треньорския занаят у нас.

Стамен Белчев ей така както го гледаме, главата му е пълна с футбол. Той винаги има няколко плана. И за старт, и за край. При него няма случайности, импровизацията е сведена до минимум. Може да не е тактически гений, но това, което знае, държи да го види проектирано и реализирано на терена. И той е като шефа си – това, което умее, държи да го види така, както иска да го види. 

Много пъти това нещо става в последните минути, но става, нали? Топката лази по голлинията на другата врата, но когато трябва, влиза. И като казахме последните минути – факторът с физическата издръжливост е на много преден план. Смешно беше, когато един бивш футболист бе пратен на курсове за кондиционен треньор в чужбина, но сега изобщо не е смешно. Сега никой не припомня, че бащата на Кирил Динчев е охрана на шефа на клуба, нали?

Наистина е впечатляващо как ЦСКА като че ли придобива все повече сили с изминаването на минутите до края на мача. Сякаш играчите зареждат батериите си от невидим източник на енергия край тъчлинията. Но се връщаме на треньорския фактор – само с тичане не става, трябва и футбол. А тук имаме добра компилация.

Разбира се, опираме и до парите. Освен че винаги се връща, ЦСКА успява винаги да продава. И това е отговорът на Гриша Ганчев по адрес на тези, които периодично се нахвърлят на Стойчо Стоилов. Но нещата се случват и финансово, и по-малко игрово.

И всичко това става при неизбежно поради една или друга причина отдръпване на процент от публиката, за която след края на старото дружество на ЦСКА вече няма друго и те не могат да си върнат любовта към футбола. Все пак тези, които си избраха това ЦСКА, държат в себе си и правото непрекъснато да искат, да питат, да пишат декларации, да си стоят у дома или да се бунтуват на стадиона. Това е то, публиката на ЦСКА!

От тук насетне на Червената България и предстои много забавление и футболни празници. Като това няма как да е свързано с притеснения от рода на – кой щеше да замени Али Соу. Видя се, че на „Армията” не мислят ден за ден и винаги имат готови варианти. Тези, които познават в детайли футболната философия на Гриша Ганчев, са наясно, че той няма как да остави отбора без нападател. И в Ловеч, и сега той винаги държи отпред да има типична деветка. И отнякъде ги намира евтино, а ги продава скъпо.

ЦСКА ще продължи да си прави кефа чак до зимата. Гарантирани нови шест европейски мача - това скоро не се бе случвало на червеното футболно общество.

Веднага някой ще попита – ами първенството? Тук е ясно, че каквото и да се случи, дори и извънземен отбор да направи Стамен Белчев, пак ще се появи онова интервю - ами титлата е капарирана, другите си играйкаме. Е, така е, но нека все пак не забравяме, че именно Стамен Белчев през пролетта на 2018 година накара цесекарите да говорят за титлата в реални измерения и бе на десетина минути от това да счупи хегемонията на Лудогорец.

Една битка бе спечелена, но войната е друга и тя е свързана със стадиона. Само можем да си представим какво щеше да е, ако ЦСКА приемаше своите европейски съперници на нов стадион. Някаква странна и мъглива битка се води между клуба и държавата с нейните тромави институции. Изобщо не е окей от едната страна да имаме порутен стадион и желание за финансиране от ЦСКА да построи ново съоръжение, а от другата да има непрекъснато отлагане и протакане на процедурите. Хубаво е сега покрай европейската еуфория този въпрос да се повдигне отново, защото каквото и да си говорим, с нов стадион вече нищо няма да е същото и ЦСКА ще отиде в друго измерение.


Желю Станков, "Тема спорт"