Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос. 

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме материал на Росен Малчев, който не крие еуфорията си, след като ЦСКА елиминира драматично Виктория Пилзен и се класира за групите на Лигата на Конференциите.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Денят е 26ти август – един дъждовно-слънчев следобед… Днес за пръв път съм с новия екип на ЦСКА, който получих наскоро и пазих за специалния мач. И като всеки фен и аз си се радвам на червения цвят и на емблемата (апропо – откакто бе изплатена някак нещата си тръгнаха). Но този екип е специален, вплел в себе си символиката на армейската бойна слава от войните за национално обединение и обединението на армейската общност с червени сърца. „С НАМИ БОГ“ е онази мистична връзка между вярата и магията, но в по-нов, по-модерен смисъл.

И зареден с вълнение и очакване, но някак и с осъзнато безпокойство вървя към Борисовата градина и си мисля – този ли е „специалния“ мач, на който трябваше да облека новата фланелка? С какво ще я запомня? Ту дъжд, ту слънчеви проблясъци, ту песни и възгласи покрай „Васил Левски“ . Все повече фенове покрай мен заграждат подстъпите към стадиона и все повече осъзнавам, че и за други като мен май, май този мач ще е нещо по-различно, а „С НАМИ БОГ“, който и те носеха върху себе си ги надъхваше допълнително.

А сега малко и за магията – магията на ЦСКА… това е онази необяснима тръпка, която ме тегли постоянно, която е пленила стотици хиляди, и която продължава да омагьосва. Това е онова чувство, което те кара като магнит всеки път да си там… на Армията, при агитката, при спомените и очакванията… Това е онази искра, която човърка съзнанието, пали страстите, и свети, когато покрай теб е тъмнина. Това е нещото, което само феновете на ЦСКА могат да разберат и усещат повече от 70 години.

И ето – вече съм на стадиона, някъде в далечината зад прожекторите на сектор А залязва слънцето, а последните му лъчи като божие предзнаменование огряват терена, на който ЦСКА и Виктория вече са готови да чуят първия съдийски сигнал. Щраквам с телефона този кадър и както си е модерно го публикувам на стената си във фейса, с метафоричното „Залезът на Виктория Пилзен“, защото в този момент усетих мистиката на единството между магията и вярата. И така си тръгна мача – магично… и с все по-приближаващия му край вярата ставаше все по-силна.

Същевременно вече виждах ироничните коментари под публикацията и усмивките на приятели левскари, за които няма щастие на този свят – нито от свои, нито от чужди. Но вярата на всички тези на стадиона и магията на историята на ЦСКА си свършиха работата.

Последна минута, Стойчо на скамейката, прага на групи на турнир на УЕФА и всички си спомнят какви ли не драми… Но този път имахме на себе си „С НАМИ БОГ“… и всичко се промени. Гол за ЦСКА, нечовешка еуфория, обезумели от щастие и красива лудост лица, синя тишина във фейса … изобщо най-хубавото изживяване, за което можем да си мечтаем.

Другото е ясно – ЦСКА е отборът, който е религия за много, много хора, стадионът е храма, който посещаваме, за да усетим онази червена магия и топлина, която ни обединява, а като истински армейци, носещи достойнството и славата на българската армия ние знаем, че традициите трябва да се спазват и „С НАМИ БОГ“ е връзката, която прави вярата ни в червената магия толкова истинска.

И да – мачът с предзнаменованието „ЗАЛЕЗЪТ НА ВИКТОРИЯ ПИЛЗЕН“ се оказа онзи, специалния, в който новата ми червена фланелка с емблемата и с надпис „С НАМИ БОГ“ бе подобаващо войнски осветена!!!

Росен Малчев, специално за Gol.bg