ПСЖ победи категорично с 2:0 Борусия Дортмунд на празния "Парк де Пренс" и с общ резултат 3:2 продължи напред в Шампионската лига. Неймар (28) и Хуан Бернат (45+1) подпечатаха успеха, с който бе преодолян комплексът от 3 поредни отпадания на 1/8-финал. С бразилеца, който се показа в най-добрата си светлина, ПСЖ даде ясен сигнал към останалите, че този сезон катарският проект изглежда узрял и готов за големия скок към трофей.

Голът с глава на плонжиралия Неймар е може би най-ярката картина в сблъсъка. Последният път, когато бразилецът се разписа в Шампионската лига с удар от втория етаж, бе преди 5 години и сякаш това бе в друг живот. Тогава той изживя невероятен сезон, ставайки първият играч в историята на турнира, който вкарва и в двата четвъртфинала (4 срещу ПСЖ), полуфинала (3 срещу Байерн) и в спора за трофея (1 срещу Ювентус).

Необходимо ли е да напомняме, че тогава Барселона спечели турнира, а УЕФА избра Неймар за най-добрия играч в елиминациите? Само в списъка на голмайсторите имаше трио и компания на бразилеца правеха Роналдо и Меси. В този момент изглеждаше, че Неймар ще наруши вечното им съперничество, но годините си минаваха, нищо не се променяше, а опитът да се измъкне от сянката на Лео след преместването в Париж всеки сезон изглеждаше все по-несъстоятелен.

След мача в анкетата на УЕФА за най-добър играч бе определен Хуан Бернат, но човекът, който възроди надеждите, че ПСЖ може да постигне нещо в турнира, бе именно бразилецът. Вярно, и с него проклятието на осминафиналите тежеше на ПСЖ. През 2018-а контузията му уби надеждата за реванш срещу Реал М, миналата година се случи същото и срещу Манчестър Ю. Може би острата му атака срещу съдийството, която му донесе санкция от 3 срещи, изигра роля своенравната звезда да поумнее.

Или пък може би не. В крайна сметка в сряда вечерта той си позволи детинска закачка, имитирайки дзен позата на Ерлинг Холанд след гола му в първия мач. А и артистичното падане в заключителните акорди на срещата при спречкването с Емре Джан, с което изкара червен картон на германеца, трудно ще му спечели още почитатели. Но във футболно отношение О Ней нямаше никакви проблеми.

Това в пълна степен важи и за ПСЖ, лишен от подкрепата на своите фенове. Ситуацията не бе съвсем камерна. Феновете поздравиха клубния автобус при идването му на стадиона с огнено шоу и сякаш с него запалиха футболистите. Макар и от разстояние, песните им бяха чути.

Но най-важното е, че възпитаниците на Томас Тухел знаеха какво и как да направят, за да спечелят. Работата на германеца бе подложена на сериозно съмнение на база представянето в Дортмунд. Но на "Парк де Пренс" бившият треньор на Борусия беше перфектен. С избора на тактика и титуляри, със смените Тухел не остави капка съмнение в превъзходството на своя тим, не позволявайки съперникът да използва силните си страни. Головият хищник Ерлинг Холанд до такава степен бе изолиран, че се превърна в най-обикновен зрител на събитията на терена. Дори и в моментите на подем у жълто-черните, когато домакините приеха играта в своята половина, рисковете бяха сведени до минимум. А от видяното в Париж логично идва въпросът - как този отбор загуби на "Сигнал Идуна Парк"? И дали причината е само в Жълтата стена, или има нещо друго...

Показателно е, че ПСЖ стигна до успеха без Тиаго Силва, Марко Верати и практически без помощта на Килиан Мбапе, който, без да е тренирал два дни заради вирусно заболяване, се появи на терена, когато всичко вече беше решено. Без да има профила на нападател, Пабло Сарабия не само го замести успешно, а и асистира за гола на Бернат. Леандро Паредес пък ни накара да не усетим липсата на наказания италианец. С точните си и надеждни намеси аржентинецът спечели спора с опонента си в жълто-черно Аксел Витсел. А Холанд, който в навечерието на сблъсъка в интервю за "Франс Футбол" сподели, че му е било най-трудно да играе срещу Върджил ван Дайк, вече има и други двама неприятни защитници - Маркиньос и Преснел Кимпемб.

Борусия пристигна във Франция със самочувствието на отбор във възход покрай 5-те си поредни победи във всички турнири. И без загуба от ПСЖ в трите си мача до момента (1-2-0). На терена обаче се видя един безидеен отбор, неспособен да реагира при негативен резултат. Не се намери кой да поведе останалите и се задълбочи тенденцията, че жълто-черните са домакински отбор. Последният успех навън в елиминации в турнира е 4:2 срещу Зенит, а оттогава минаха вече 6 години.

 

Материал на "Тема спорт"