Всичко за „Барселона“ започна в Ливърпул. Или поне всичко се обърка още повече. Ако дотогава имаше търкания, то поражението на „Анфийлд“ с 0:4 отвори още по-голяма рана, която никой не успя да затвори. Нито капитанът (Лео Меси), нито треньорът (Ернесто Валверде), нито президентът (Хосеп Мария Бартомеу). Единият вече напусна, другият изпрати факс, че иска да си ходи, а дните на президента изглеждат преброени. Никой нямаше адекватна реакция и времето само увеличи мащаба на експлозията, която засегна всички.

След унижението на „Анфийлд“ съблекалнята защити треньора Валверде пред президента, който вече бе под пара след подобен крах година по-рано в Рим. Лео говореше тогава за вината на играчите, но Бартомеу не успя да „прочете“ правилно това послание и да започне революцията, която отдавна искаше да направи.

Помирител по природа и човек, който не обича челните сблъсъци, президентът избра по-лесния начин, разочарован, че пак се е поддал на натиска на съблекалнята. Той продължи с Валверде, но не желаеше да направи много други нови неща, уморен от властта на една група футболисти в съблекалнята, която вече не бе на ниво в ключовите моменти в Европа.

В края на сезона дойде и черешката на тортата, която обаче не се хареса никак на отбора: Суарес бе опериран и пропусна финала за Купата на краля, но му беше позволено да бъде на Копа Америка.

  • ПРОВАЛЪТ НА ОПЕРАЦИЯТА ПО ЗАВРЪЩАНЕТО НА НЕЙМАР

Лятото наближаваше и Меси поиска действия на трансферния пазар, които да усилят отбора. Настояваше за Неймар, с когото „Барселона“ би бил много по-конкурентен. Клубът обаче вече бе в напреднали преговори с Гризман – играч, който допадаше доста на Валверде.

„Барса“ подписа с Гризман, въпреки че шефовете бяха казали на играчите, че няма да го направят след филма „Решението“, който французинът бе направил година по-рано. Даваха обещания в съблекалнята, че ще се хвърлят здраво за Неймар.

„Те не направиха всичко възможно, за да ме купят“. Това според запознати доверил самият бразилец на Лео. И Меси вярваше повече на версията на Неймар, отколкото на тази на клуба и президента Бартомеу, който пътува до Париж за среща в хотел с Насер Ал Келафи.

„Направи се всичко възможно, че дори и повече, но зад ПСЖ стои цяла държава и това не е клуб, който продава“, твърдеше Бартомеу.

Неслучилото се завръщане на Неймар засили недоверието на Меси към управата и по-специално към Бартомеу. Лео все повече не вярваше в обясненията му. Контактът между двамата го имаше, но различията започнаха неимоверно да се увеличават във времето.

На Лео започна страшно да му липсват времената, когато Лапорта го правеше участник в решенията си. Хармония, която той не намери с Бартомеу. Лео разбра, че предложенията, които пращаше на шефа, никога не са били взимани под внимание. И това накара Меси да спре да се чувства специален за Бартомеу. Той разбра, че получава само някакви баламосвания и полуистини от боса, и това доведе до пълното дистанциране от неговия проект.

Както се и видя по-късно, Гризман не беше посрещнат добре от силните хора в съблекалнята и французинът още от самото начало се почувства изолиран. Просто някои негови действия и видеа от по-рано бяха презирани от играчите на Барса и въпреки че бе привлечен като звезда, Гризман в нито един момент не се почувства важен за отбора. Пукнатината между него и останалите стигна дотам, че дори той не бе титуляр в мача срещу Байерн.

Казват, че когато Валверде попитал капитаните как виждат идването на Гризман, те му отговорили с въпрос: „А къде ще го сложите да играе?“. На което треньорът останал безмълвен няколко секунди.

  • СЛАБА ТРАНСФЕРНА ПОЛИТИКА

Меси винаги е казвал, че единственото нещо, от което се нуждае, за да приключи кариерата си в „Барса“, е да има на разположение конкурентен отбор до себе си. Той обаче бе огорчен от това да види как клубът не подсилва съблекалнята достатъчно, че да бъде спечелена Шампионската лига. Грешките на спортно-техническия щаб нарастваха прогресивно след напускането на Неймар, парите от който бяха пропилени болезнено. Играчите, които трябваше да засилят потенциала на отбора, така и не дойдоха. Трансферната политика въобще не беше по вкуса на Лео. И той не си мълчеше за това.

Всичко между Меси и Бартомеу се взриви в средата на настоящата кампания. Виждайки слабият импулс в играта на отбора през първата половина от сезона и предчувствайки също толкова трагичен край в Европа, както и предната година, Бартомеу уволни Валверде против волята на съблекалнята. С това Барто искаше да удари по-масата, да събуди отбора и да направи крачка напред. Той доведе Кике Сетиен за заместник на Валверде – действие, което също не бе обсъдено с Меси.

  • НИКОЙ НЕ ХАРЕСВАШЕ КИКЕ СЕТИЕН

И докато Валверде бе харесван от почти всички, то Сетиен не се нравеше ни никого. Методите му също. Някои го наричаха „неуважителен“, други твърдяха, че се държи унизително с играчите, а трети дори разкриха, че той дори си е позволявал да ги учи как да контролират топката. Имало е и сериозни скандали, като дори спокойни играчи като Рики Пуч и Араухо са стигали до саморазправа с него. С нищо не помагаха и соловите акции на помощника му Едер Сарабия, които се опитваше да стане известен, давайки трескави наставления на тъчлинията по време на срещите. Треньорът на вратарите също бе чешит и дори бе отстранен от задълженията си.

След всичко това Меси, Суарес и останалите обърнаха тотално гръб на Сетиен. По време на почивките за пиене на вода можеше да се види как никой не слуша Сетиен. Според очевидци пък в последните дни преди да бъде уволнен никой не е ходил и на разборите на Сетиен. Дори не му са се извинявали.

Меси и Суарес са били основните бунтари срещу Сетиен. Другите се обръщали настрани, за да се избегнат неудобните ситуации и да не палят още повече конфликта. Един от малкото, които се опитали да бъдат парламентьори между двата лагера, е бил Тер Щеген. Но и той не успял да сдобри двете страни.

Всички помним как на един мач Луис Суарес се радваше след гол, който обаче впоследствие бе отменен от ВАР. Тогава той се обърна към пейката и извика на Сетиен: „Ако ме беше пуснал от началото в игра, а не да ме държиш резерва, сега нямаше да стигаме дотук!“.

  • СУАРЕС НЕ ПОЛУЧИ НОВ ДОГОВОР

Въпреки този скандал клубът реши да седне на масата за преговори за нов договор на уругваеца. Това се случи на 15 юни. Всички виждаха, че представянето на Суарес върви надолу, но от клуба желаеха да намигнат на Меси, който е голям приятел със Суарес. Желаеха да потушат напрежението между Лео и управата, което се засилваше неимоверно.

Суарес имаше договор до лятото на 2021-а с опция за удължаването му с още един сезон, ако е играл в 60% от мачовете на тима. „Барса“ му предложи да остане до 2022-ра, но с намалените заплати от този сезон. 33-годишният уругваец не прие тази оферта и поиска договор до 2023 година. Този път обаче Бартомеу отказа.

От ден на ден напрежението растеше и заради избора на състав на Сетиен. Шефовете искаха от него да налага млади играчи и в началото той го правеше. Ансу Фати и Рики Пуч внесоха много динамика в играта. После обаче старите пушки жестоко натиснаха треньора, който бе принуден да излезе с ветераните в ключовите мачове. Така се стигна до двете големи катастрофи – срещу „Осасуна“ и срещу „Байерн“.

Според информация на „Спорт“ още след края на мача с „Осасуна“, който бе останал с 10 човека и който би каталунците с 2:1 на „Камп Ноу“, Меси е казал на Бартомеу, че си тръгва. Тогава от клуба са вярвали, че това е плод на горещи емоции и след като мине време, Меси ще размисли. Самият Лео се появи пред камерите след трагичния двубой с „Осасуна“ и се опита да успокои нещата, защото знаеше, че идва Наполи и мачът от ШЛ е много важен. Това кратко спокойствие обаче бе измамно, защото дойде погромът от „Байерн“ и отново всички рани бяха отворени.

Президентът този пък каза „баста“ на прекалено голямата власт, която бе дал на съблекалнята и която не кореспондираше на резултатите. Трагедията в Рим бе последвана от тази в Ливърпул, а като капак дойде историческия резил в Лисабон. Това беше краят. Трябваше да се направи нещо. И Бартомеу тръгна срещу желанията на играчите да бъде привлечен някой измежду Почетино и Лопетеги, и заложи на Куман. Холандецът веднага изготви черен списък, в който влязоха най-добрите приятели на Меси – Суарес и Видал. Това вече преля чашата за аржентинеца и той поиска с факс да напусне клуба като свободен агент.

Така се слага край на един период, който Лео и Бартомеу започнаха в унисон. През 2004-а Меси дебютира за първия тим на „Барса“, а Барто влезе в Борда на директорите. След 16 години този цикъл е към края си. Меси излиза от него като най-добрия играч в историята, а Бартомеу – като президентът с най-много трофеи в историята на клуба. Финалът и за двамата обаче бе твърде лош.

АЛБЕРТ МАСНОУ, в. „СПОРТ“, превод на в-к Монитор